Зима,зима,зима

Привет,чудя се,кога най накрая ще свърши проклетата "зима"...честно не издържам навън е адски студ та добре че е Интернет то май друго няма.Гледам децата как се радват на снега и ми иде да ги сграбча за малките врат лета и да ги удуша.Ми то няма край то не беше студ,поледица,падане и.т.н.Незнам още колко,ще издържа за капак утре ще ми спрат и нета щото шефът не ние платил а тогава ,със сигорност ще умра,не че е от голямо значение...ама да го спират и компютарат да изгори та най накрая да стана от този стол...еми така е аз прекарвам цялото си време на този "стол"от столат на спалнята и от там пак на стола...незнам,вече и какво да пиша нямам никакви идеи!!!За това бай бай за сега от мен.

Здравейте, няма как да сте ме забравили,след като въобще не ме помните.Денят на вън е малко мрачен а аз,както винаги съм се затворена вътре (в себе си)...седя си аз и размишлявам,над новото си хоби моят "блог"напрягайки малкото,но в иначе голяма си глава ум;Какво,какво да напиша сега;и можеби тук е момента да благодаря на един човек "divata_airis"за прозрението,което получих,когато прочетох цитирам;инпровизиран напълно налудничев "блог";който непременно трябва и вие да посетите та,както казва татю ми;доволни ще останете.

Още един кофти ден...

Привет.ето,че дойде още един скапан ден "Неделя"най мразеният ден поне от мен.Утре е понеделник и започва нова седмица и това значи,че пак трябва да ставам рано и отново да си късам нервите с малоумните създания,които наричам"колеги"...Пък и главата ме цепи много яко.Преди около 5 дни се опитах да си насека сама подпалки,за да си запаля печката.Не стига,че нищо не направих ами така се из цепих право в десетката(между очите)...и сега нещо ми става за бога.Главата ми прелива от идеи,които преди това не съм си и мислила че точно в моята "главичка"ще нахлуят...е така де та това си е жива трагедия и заклевам се да пукна дано ако аз пак сама се опита да си запаля печката.Но това ще отмине остана ми само голямата рана все едно,някой се е опитал да ме гръмне,но не успя за ваше съжаление и за моя огромна радост.Радостна съм,че жива след многото опити да ме убият отново не успяха.Но това е нищо в сравнение с утрешният ден,когато трябва отново да се спуквам от смях с човекоподобните дебили.Но разбира се нямам друг избор защото при тая криза дето настана ще трябва да ги търпя поне за сега...иначе като цяло работата хич даже не е трудна ама при мисълта с какви олигофрени бачкам това е достатъчно натоварващо.Ама и аз не се отказвам,защото да се откажа това е най лесният начин да покажа колко съм слава"психически"...но винаги ми остават сили да гледам някой"скапан филм"то иначе освен прекалено скучните безсмислени"сапунки"нищо друго няма по тая досадна телевизия.